Екология и култура

проекти | "парк Българка" | маршрути | четива | връзки
 

Парк "Българка"

Природен парк "Българка "обхваща значителна площ от високите билни и северни части на Тревненска и Шипченска Стара планина с територия от 21772,2 ха. Територията включва изворите на р.Янтра и част от нейните основни притоци. Паркът обхваща землищата на девет населени места, разположени в границите на двете общини Габрово и Трявна. В обхвата на парка могат да се различат пет части: Шипченско-Бузлуджанска билна част с най-висок връх "Исполин"-1523 м.н.в.и легендарните върхове "Св.Никола"/Столетов/ 1329м.н.в, "Хаджи Димитър"/Бузлуджа/-1440 м.н.в.,билната част на Тревненска планина с местността "Извора" с първенеца на Тревненска стара планина "Караджова кула"-1511 м.н.в.,връх "Голям Бедек"-1488 м.н.в. и връх "Българка" -1445 м.н.в., източните ниски билни части на Тревненска планина - с местностите "Конарското" ,"Студен кладенец" и с историческия връх "Голям Кръстец" - 1007 м.н.в. , северните склонове на Шипченска планина и северните склонове на Тревненска планина. Една от най-удобните изходни бази за подход из източните части на парка е г."Кръстец" и намиращата се в непосредствена близост до нея туристическа хижа "Кръстец". Парка разполага с природни дадености за развитието на много видове туризъм като: Културно-исторически и религиозен: НПМ "Шипка-Бузлуджа", ЕМО "Етъра", "Соколски манастир", параклис "Свети Иван Рилски-Чудотворец" построен на връх "Голям Кръстец" в близост до гара и хижа Кръстец, свързани с Второто българско царство и рода на Асеневци. На територията на парка съществуват и голям брой исторически забележителности от периода на Българското Възраждане.

Пешеходен туризъм : през територията на парка преминава част от международния туристически маршрут Ком-Емине (м.Узана - вр.Шипка - х.Бузлуджа - х.Българка -х.Кръстец- х.Грамадлива-х.Предела- Прохода на Републиката ). В района на парка се намират много и разнообразни пешеходни маршрути достигащи до различни природни и исторически местности, маршрути свързващи северна и южна България като: гр.Трявна - гр.Плачковци - х.Кръстец-крепостта Калоянка-с.Селци-гр.Мъглиж; гр.Плачковци - х.Кръстец - Иванковата пътека - крепостта Царска могила - с.Дъбово; гр.Трявна - х.Българка - с.Енина; гр.Габрово - м. Узана - с.Скобелево; Габрово - вр.Бузлуджа - гр Шипка; Етъра - Соколски манастир - вр.Шипка- гр.Шипка и други.

Велотуризъм: Съчетанието между изключително подходящия терен и природно разнообразие дават възможности за развитието на този вид туризъм с възможности за осъществяване както на дълги и сравнително леки преходи чрез използването на богатата мрежа от коларски пътища и пътеки с малка денивилация, така и на екстремно колоездене и колоориентиране.

Конен: Много приятен и подходящ терен за конен туризъм и езда, които за момента не са развити в района на парка.

Алпинизъм: Речните каньони, скални масиви и разломи откриват великолепни възможности пред любителите на силни усещания за практикуване на алпинизъм, скално и ледено катерене, спелеология (райони като "Виканата скала", скалните масиви около с.Станчев хан, пещерите под връх Бузлуджа при изворите на р.Янтра, около с.Станчев хан и др.).

Парапланеризъм, делтапланеризъм: На хората с птичи поглед препоръчваме района на природен парк "Българка", като изключително комфортен за летене с неговото многообразието от лесно достъпни терени за излитане и приземяване и подходяща метеорология (вр.Исполин до м.Узана, вр.Бедек, вр.Баба до г.Кръстец, Конарското и др.).

Фототуризъм (фотолов): Отделяме специално внимание на всички любители на фототуризъм и фотолов, че разнообразието тук е великолепно съчетание между архитектурно-историческите обекти, панорамни изгледи, природни забележителности, растения и животни , местности, реки, ждрела и скални образования до които човешкият поглед рядко е достигал. На територията на парка се наблюдава тенденция за развитие на една от най-новите насоки в екотуризма - селския туризъм. Наличните ресурси: местните сортове овощни видове и местните породи домашни животни, великолепните природни дадености и все още съществуващите традиции в селския бит са достатъчно условие за превръщане на тези райони в атрактивни места за алтернативен туризъм и стратегически пунктове за развитието на екотуризма на територията на парка. Като изходни пунктове към природния парк са градовете Габрово, Трявна и Плачковци, както и изключително достъпните с изградена транспортна инфраструктура местност Узана, Шипченски проход, Бузлуджа и Кръстец които на териториите и околностите си разполагат с множество туристически хижи и комплекси , с достатъчно леглови фонд и възможности за храна и нощувки.

Територията на парка е с изключителни възможности и в областта на рекреационния туризъм. Доказано благотворният въздух в ниските части на Тревненският балкан способства за възстановяването и подобряване състоянието при белодробни, нервни и др. смущения, за което е показателно установяването от деситилетия на специализираните клиники в гр.Трявна и в с.Радунци.

Изобилието на разнообразни растителни видове, лечебни билки и всевъзможни горски плодове правят пребиваването вълнуващо и романтично, като с особенно разнообразие на флората се откроява района на гара и хижа Кръстец. Горският фонд на територията на парка е 17 460,62 ха или 80,20% от цялата площ. От дървесните видове най-голям процент се пада на бука - 65%. Срещат се и различни видове дъб (цер, зимен, летен, благун и др.); обикновен, воден и келяв габър; липа; бряст; акация; трепетлика; явор; ясен; дива череша; джел, офика; брекина; бреза и други. От иглолистните се срещат бял и черен бор, смърч, ела, бяла мура и други. От реликтните голосеменни на територията на парка се намира естествено тисово находище, възлизащо на 0,6 ха. Уникалното на това находище е консервационно значимия хабитат, който се среща само тук и е с три етажа - бук-тис-лавровишня. В пределите на парка са установени и други консервационно значими хабитати - бук с лавровишня, бук с лазаркиня, бук с воден габър, бук с боровинка, бук - джел - мъх и др. Сравнително малката площ с многообразен релеф и почвено-климатични условия обуславя както голямото разнообразие на дървесни, така и на храстовидни и тревисти видове. В предвид на това, че природен парк "Българка" е най-младия парк на територията на страната тежката работа по определяне и систематизиране на растителното многообразие тепърва предстой. До сега са установени 360 растителни вида от които 31 вида фигурират в Червената книга на РБългария (тис, лудо биле, силивряк, планински явор (жешля), различни видове български орхидеи, лечебна пищялка, планински лук, нейчев зановец, планинско секирче, различни видове шапичета и др.). Не е за пренебрегване и факта, че близо 70% от официално признатите в България лечебни растения се срещат на територията на парка в различна плътност. Не по-малко е разнообразието в животинския свят. При зоогеографското райониране природен парк "Българка" попада в зоната на европейската фауна, Старопланинския район. Горите са обитавани от голям брой диви животни като вълк, лисица, чакал, мечка, дива свиня, благороден елен, сърна, див заек, таралеж, обикновенна катерица, язовец, бялка, пор и др. От пернатите се срещат скален орел, малък ястреб (керкенез), обикновенна ветрушка, див гълъб (гривек), скален гълъб, голям пъстър кълвач, черен кълвач, зелен кълвач, кукувица, обикновен мишелов, сова, домашна кукумявка, бяла стърчиопашка, гугутка, гургулица, сойка, сврака, гарван, сива врана, кос, дрозд, скорец, чучулига, чинка, славей, домашно врабче, авлига, голям синигер и др. Срещаните най-често влечуги са: смок - три вида, обикновена и черна усойница, пепелянка, зелен, кафяв, скален и др. гущери, слепок и др. От земноводните се срещат няколко вида жаби, дъждовник, тритон и др. Не по-малко е разнообразието във водите на парка. Срещат се балканска пъстърва, черна мрена, и др. Предстой и систематизирането на разнообразието при безгръбначни - членестоноги, насекоми и др. Голяма част от наличните редки, защитени растителни и животински видове са концентрирани в природните забележителности "Мъхнатите скали" и "Виканата скала" и защитените местности "Естествено тисово находище в местността - Извора ", "Мъхченица - Йововци" и "Столища". Докосването до даденостите на парк "Българка" е нещо жадувано и очаквано, желано. Богатството и красотата на парка е дар за всички които обичат родната природа, затова и наша цел , на туристите от ТД"Академик-ВТУ" е да съхраним и да обогатим това наше богатство. При посещение в парка съблюдавайте спазването на правилата за престой и движение. Не палете огън извън определените за това места, не замърсявайте с отпадци, не вдигайте прекомерен шум, не берете редки и защитени видове, така парк Българка ще е винаги красив и приветлив, за нас, за нашите деца и за децата им.