Годишнина от възстановяването на българската държавност
03.03.2005 - 05.03.2005

По стародавна традиция и тази година за националния празник в чест на годишнината от възстановяването на българската държавност се отправихме за Шипка. Поради подредбата на почивните дни избрахме маршрут започващ от Шипка и завършващ на х."Кръстец". В приличен състав рано сутринта от Търново потеглихме Евгени, Иванчо, Васко,Борето,Гошо,Нели,Пацо и Ачо.Пътьом прибрахме и Ицо който беше потънал от дълго време в градската суета и беше забравил що е поход. В Габрово почти в послледната минута се включи Асен .Нелли отпраши обратно с превоза за Търново а ние вклинявайки се между полицаи и скинари се шмугнахме в автобуса и отпрашихме за Шипка.Там към компанията се вляха Ани, Поли и Оги. В този състав претръпнали от ежегодни речи и грандиозни полит изцепки/тази година хитът бе ЕВРОШИПКА/ решихме да изчакаме в заведението "Свети Никола" на чорба и кафе да се итече високопоставената гнусотия и ние да си поемем по познатия път към върха и паметниците. Разбира се не може да не споделим чудесните моменти на срещи с десетки приятели от различни краища на страната, знамена, песни и прочие.Който не беше идвал задоволи любопитството си край сцените, и паметника/да види що е празник/ Не се размина и с редовната снимка пред Големия руски паметник ,към която се присъединиха и някой приятели. След изчакване и повъртане/ с надежда ,че някой ще тръгне към Бузллуджа преди нас и ще ни разбие партина/, най-накрая поехме към х."Бузлуджа".Пред нас бяха поели участничките в националния женски поход и още една групичка юнаци от Казанлък. Пред тях бяха поели и двама наши приятели Кайо и Весо ,оборудвани със ски. Пътеката след това множество бе супер но радоста ни бе кратка. След няколко завоя стигнахме жените които напредваха със страшна мудност. На това темпо издържахме едва някоя и друга минута и стартирахме напред. Снегът бе фирнован със 20-30 см нова покривка, перфектен за зимни преходи.На хижата ни очакваха. Малката Бужлуджа, позанемарена но с малко усилия от наша страна отново
върнала уюта си и топлината ни предлложи добри условия за почивка и веселба.Вечерта погостувахме и в голямата хижа при републиканския поход, поиграхме и се отегллихме за почивка. На4.03, сутринта оправихме хижата и към 8.30 бяхме готови за тръгване. Взехме си довиждане с гостоприемните хижари и поехме към Атово падало. След слънчевото и тихо време на склоновете на Бузлллуджа, в ниските части на гората ни посрещна поривист и студен вятър.Почти се замислих какво ли ще е по Бедеците, но суровите преживявания бяха за кратко до северния склон на Атово падало. Снегът бе като предния ден и за по-добър вариант за преход просто не можехме и да мечтаем. Нагласата ни за кафе или чай на х.Младост не можаха да се оправдаят. Хижа "Бедека" вероятно към момента не функционира, а от съседната "Млладост" така и не се показа човек. Запълзяхме през ниското връхче"Сечимечка","Русалските гробища" и по склона на първенеца на Тревненска стара планина -вр."Караджова кула"- 1511м.н.в. За миг хвърлллихме поглед по северните му склонове от където е подсечката на лятната пътека но за минаване от там не можеше и да се мисли. С набирането на височина започнаха да се откриват пред нас и приказните панорами на заснежения балкан, на запад до масива на Тригллав , а не след дълго и на исток чак до вр."Чумерна". Тревненският балкан ни бе като на длан с обраслия и згушил се в букаците вр."Българка", с величествения вр."Панагюра" и с красавците с почти алпийски вид- Малък и Голлям Купен. Прехвърляйки върха на няколко пъти присичахме плетеницата от дири от ски на загубилите се по-предната вечер тук двама туристи и на спасителите от х"Бузлуджа" провели спасителната акция през същата нощ.На Големия Бедек се срещнахме с русенската група, тръгнала ссутринта от х."Българка". Това ни беше допълнителен бонус, олесняваше ни още повече задачата за деня. Партината ни напред бе пробита и можеше да се отдадем на хубавото време и природните красоти.Под Малък Бедек си направихме редовната почивка с хапка и пийка и продължихме спущането към ме
стността "Черната вода", в който район четата на Филип Тотьо разбива голяма турска потеря , и през "Равните егреци" прехвърлихме към другата удобна спирка- чешмата "Бабин Райкин извор". До х."Българка"ни оставаше още малко и не след дълго бяхме на топъл чай и сладка приказка с приятелите ни от Дряново и Павликени които излезли за почивните дни също сред природата
След дългата почивка продължихме пътя си до любимата х."Кръстец". Някой предпочетоха да минат пътьом през параклиса "Св.Иван Рилски-Чудотворец", други напряко поехме към хижата.Хижаря ни чакаше, чакаха ни и група приятели-туристи от Попово но топллата печка и уюта си казаха думата, щем не щем се отеглихме един по един към спалните. На 5.03. се сбогувахме. Едни тръгнаха сутринта, други отанаха да се протягат в креватите до обяд. Приключихме още един страхотен поход, жалко че отново иамаши излъгани от прогнозите хора които се отказаха в последният момент,но така си е ,Балкана обича силните, смелите ,е и разумните!!!!!!! До нови срещи.....

обратно